google-site-verification=y_dIbcxwrxKk8m9ohYIGX5yzA-AMe7XRwRGqsUgnkgM Видове глутенова непоносимост - как се поставя диагнозата?
Търсене
  • Медицински център "Искър"

Видове глутенова непоносимост - как се поставя диагнозата?

Глутеновата непоносимост се възприема като някакво масово “страдание” през последните години. Спазването на безглутенова диета се превърна в мода и масова психоза. Най-общата представа за този хранителен режим е да не се консумират хляб и хлебни изделия. Изясняването на различни хранителни алергии и непоносимости е един от акцентите в работата на д-р Марияна Мандажиева, алерголог. Тя консултира пациенти в МЦ "Искър" (адрес София, ул. Искър 22), а записването става на тел. 0877589040.



Какво представлява глутенът?


Глутенът е протеинова смес, която се съдържа в пшеница, лимец, ръж, овес, ечемик, кускус, булгур. В готовите храни се открива не само в хлебните изделия, но и в бирата, чипса, някои шоколади и др. При замесване на тестото глутенът се свързва с водата, като му придава еластичност. Глиадин и глутеин са двата основни глутенови протеина.


Цьолиакията е най-тежката форма на проблеми с глутена


Нежеланите хранителни реакции след консумация на хлебни изделия се представят от три отделни диагнози с различни характеристики. На първо място автоимунната непоносимост към глутен или цьолиакия е заболяване, което се развива у генетично предразположени хора при консумация на хранителни изделия, съдържащи пшеница, ръж и ечемик. Може да се докаже въз основа на характерни симптоми:

  • диария;

  • подуване на корема;

  • запек;

  • загуба на тегло/отслабване;

  • анемия;

  • ниски стойности на желязо;

  • ниски стойности на витамин Д и витамин В12 в кръвта.

Има лабораторни методи за установяване на диагнозата - чрез изследване на специфични антитела в кръвта, и хистологични изследвания (биопсия от лигавицата на тънките черва). Изследванията са достоверни, когато най-малко един месец назад човекът се е хранил с продукти, които съдържат глутен. Това означава, че е консумирал хляб и други изделия от пшеница, ръж и ечемик.


Кои боледуват най-често от цьолиакия?


Най-често се засягат децата от 8 до 12 месечна възраст и възрастните от 40 до 60 години. Въпреки истерията да се спазва безглутенова диета, все още има възрастни с цьолиакия, на които не е поставена диагнозата. Единственото и задължително лечение е отстраняване на глутена, който се съдържа в продукти от пшеница, ръж и ечемик.


Какво е алергия към пшеница


Под понятието “алергия към глутен” ширещо се в обществото, трябва да се има предвид диагнозата АЛЕРГИЯ КЪМ ПШЕНИЦА. Това е алергична (неавтоимунна) реакция, при която В-лимфоцитите в организма произвеждат IgE-aнтитела, а те атакуват белтъци в пшеницата, различни от глутена, най-често глиадини. Реакцията протича много бързо в рамките на минути до един час със симптоми, напълно различни от тези при цьолиакията:

  • сърбеж;

  • оток на устните и езика;

  • гадене;

  • болка в корема;

  • обриви;

  • затруднено дишане;

  • анафилаксия.

Животозастрашаващи състояния като анафилактичен шок, за радост се наблюдават рядко при хора с алергия към пшеница. Това се случва понякога при тежко физическо натоварване в рамките на 2 часа след консумация на пшеница. Алергията към пшеница се доказва с извършване на кожно алергични тестове с пшеница или кръвен тест (изследване на специфични IgE- антитела към пшеницата в серума. Хората с алергия към пшеница, понасят добре глутена в други храни като ръж, oвес и ечемик. Лечението на алергия към пшеница е отстраняване на пшеницата във всичките и форми от диетата.


Неалергична, неавтоимунна чувствителност към глутен - какво е това?



Последните 10 години се появи нова противоречива и недобре дефинирана диагноза: неалергична неавтоимунна чувствителност към глутен (Nonceliac gluten sensitivity), когато е отхвърлена категорично диагнозата цьолиакия. Няма тестове и биомаркери до момента за доказване на диагнозата. Неавтоимунната, неалергична непоносимост към глутен е противоречива диагноза, при която изключването на глутена от диетата може да подобри най-разнообразни симптоми като:

  • главоболие;

  • болки в корема;

  • болки по мускулите и ставите;

  • болести на поведението;

  • автоимунни състояния като например заболявания на щитовидната жлеза (тиреоидит на Хашимото).

Съществуват някои общи черти между синдрома на раздразненотo черво (IBS) и неавтоимунната неалергична чувствителност към глутен (NCGS), а спазването на безглутенова диета значително подобрява състоянието при част от пациентите.

Неавтоимунната неалергична чувствителност към глутен и ползата от спазването на безглутенова диета се радва на изключително голямо внимание в обществото и медиите. Това води до рязък скок в продажбите на безглутенови храни. Само за периода от 2010 г. до 2015 г. консумацията на изделия без глутен се е увеличила три пъти. Спазването на дългосрочна безглутенова диета обаче крие риск от недостатъчно снабдяване на организма с калций и желязо. В резултат намалява до 47% нормалната чревна микрофлора, така наречения чревен микробиом, който е отговорен за развитието на алергични, злокачествени и автоимунни заболявания.


Ако имате някои от описаните симптоми и искате да получите точна диагноза, заповядайте в МЦ "Искър", където ще ви посъветваме за правилните изследвания и лечение!

165 преглеждания