google-site-verification=y_dIbcxwrxKk8m9ohYIGX5yzA-AMe7XRwRGqsUgnkgM
 
  • Медицински център "Искър"

Лечение на уртикария според първопричината

Хроничната уртикария си остава загадъчно заболяване в някаква степен, тъй като науката все още не е в състояние да обясни напълно причините за възникването. Не съществува единно лечение, което да може да се приложи при всички и да ги излекува напълно. Неприятно е, че уртикарията обикновено се проявява при млади хора в активната възраст между 20 и 40 г. Въпреки това и други възрастови групи не са пощадени. Нови данни показват подобно разпространение сред децата и възрастното население. Вижте какво казва още за това заболяване д-р Мариана Мандажиева, алерголог и управител на МЦ "Искър".



Характеризира се с внезапна поява на обриви (уртики), отоци, ангиоедем (оток в по-дълбоките слоеве на кожата) и/или сърбеж. Тези пристъпи за съжаление не могат да бъдат прогнозирани. Факторите, които влияят за отключване на пристъпа:

· хормони;

· стрес;

· храна и алкохол;

· прием на медикаменти (тук с най-голямо значение са нестероидните противовъзпалителни средства);

· инфекции (с особено внимание към COVID-19) и др.


При продължителност на обривите, отоците до 6 седмици уртикарията се приема за остра, а ако траят по-дълго, се определя като хронична. Симптомите възникват спонтанно, но може и да бъдат провокирани от конкретен фактор като студ, топлина, слънце, търкане и натиск на кожата, вода, физически натоварване и спорт (хронична индуцирана уртикария). Тези прояви може да се появяват всеки ден или пък с прекъсвания между отделните пристъпи.


Понякога пациентите са в ремисия в продължение на месеци или години, а след това отново възникват проблеми. Това налага прецизно да се определят причините за състоянието, за да се разграничат възможни други диагнози като анафилаксия, автовъзпалителни синдроми, уртикария васкулит или брадикинин-медииран ангиоедем, включително наследствен ангиоедем.


Мастоцитните клетки играят важна роля при уртикарията. Точните пътища, по които възниква заболяването до момента не са напълно разгадани. Все пак главната хипотеза е, че при много пациенти става дума за автоимунни реакция от два типа:

  • тип I (автоалергичен с производство на IgE-автоантитела към тироидна пероксидаза, интерлевкин-24, двойноверижна ДНК и други автоалергени,

  • тип IIb, при който се произвеждат IgG, и вероятно IgM и IgA антитела към IgE и високоафинитивния рецептор за IgE (FcεRI) на пациента.

Кога и какви изследвания се правят за точна диагноза



Острата уртикария обикновено отминава сама. В повечето случаи не са необходими лабораторни изследвания освен анамнеза за възможни провокиращи фактори. С остра уртикария може да протече хранителна алергия тип I при сенсибилизирани пациенти или свръхчувствителност към лекарства, най-често от групата на нестероидните противовъзпалителни средства.


При хроничната обаче са необходими повече усилия и задълбочен анализ. Алергологът трябва да разпита добре пациента, да се направи пълно физикално изследване плюс основни изследвания и тестове за контрол на уртикарията.


Уртикария и стрес


Стресът е сред честите провокатори на обриви или отоци при хронична уртикария. Психичните проблеми са по-често срещани в групата на тези пациенти (31,6%) в сравнение със здрави хора, макар двустранната връзка между психика и заболяване да не е добре изяснена. За съжаление, няма свързани със стреса биомаркери с клинично значение, които биха могли да идентифицират индивидите, потенциално податливи на развитие на CU след появата на критичен житейски стрес. Въпреки това има много доказателства, че стресът, имунитетът и възпалението в крайна сметка могат да доведат до дегранулация на мастоцитите и базофилите и следователно до поява на уртикариални обриви и отоци. Стресът влияе на невроендокринната система чрез възпалителна и невротрансмисионна дисрегулация и по този път може да възникне проява на уртикария.


Хормони и хронична уртикария


Хроничната уртикария и ангиоедем са заболявания с по-голяма честота сред жените. Отдава се на влиянието на женските полови хормони и свързването им с хормонални рецептори, експресирани върху мастоцитите и влияние върху броя и активацията на мастоцитите. Автоимунни процеси, по-често срещани при жените, също категорично се асоциират с тези заболявания. Това предполага, че половите хормони могат да действат като адюванти при активиране или регулиране на автоимунните процеси.


Медикаменти и хронична уртикария


Реакция може да се получи след прием на определени медикаменти, най-често антибиотици или от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС). При пациентите със свръхчувствителност към НСПВС най-често се получават кожни реакции, основно уртикария и ангиоедем. В тази група са едни от най-популярните противоболкови и противовъзпалителни медикаменти като парацетамол, ибупрофен, ацетил-салицилова киселина, напроксен и др.

Характерна е селективност – реакция винаги към конкретен медикамент и положителен кожнолаергичен тест - най-често аналгин (с активно вещество метамизол). Кожноалергично тестуване е възможно само за метамизол от всички нестероидни противовъзпалителни средства.


Уртикария и COVID-19


Не бива да се подценява фактът, че инфекцията с COVID-19 може да протече при 20,4% от пациентите с различни по характер кожни обриви, в това число уртикария. В научните публикации са описани подобни на морбили пурпурни ерупции, везикули, наподобяващи варицела, петехии, акроцианоза, суха гангрена, преходно ливедо ретикуларис, червени папули и перниони.


Уртикарията при COVID -19 протича с различен интензитет и е в различна темпорална връзка с началото на заболяването. В преобладаващата част от случаите уртикариалният обрив започва по време на поява или след отзвучаване на симптомите на инфекция с COVID-19. Макар и рядко, може да се прояви като първи симптом.


Пациентите с тежко протичащ COVID-19 най-често са на множествена терапия, в това число на един или два антибиотика, което налага детайлна диференциална диагноза и отхвърляне на медикаментозна алергия при всеки случай на уртикария в хода на инфекция с SARS-CoV-2.


Уртикария и коронавирус


Патофизиологията на уртикарията при COVID-19 остава неяснa и най-вероятно е мултифакторна. Известно е, че вирусните инфекции може да провокират уртикария в резултат на активация на комплемента и последващо активиране на мастоцитите. (31) Потенциалният ефект на SARS-CoV-2 върху възпалението изобщо, както и върху мастоцитите – основните ефекторни клетки при хроничната спонтанна уртикария, вероятно е в основата на патогенезата на постковидните /постинфекциозните инфламаторни синдроми с отделяне на проинфламаторни медиатори. (32) По този начин COVID-19 може да бъде причина и за обостряне на хроничната спонтанна уртикария.


Много по-редки са случаите на уртикария след приложение на COVID-19 ваксина. В проучване върху регистър от 414 постваксиналните кожни реакции след приложение на дози на Pfizer и Moderna се описват 18 случая на уртикария, като нито един не е съобщен в деня на първата доза. Toва изключва алергична реакция от бърз тип. Фактът, че появата на утрикария и ангиоедем се отчита >4 часа от приложение на ваксината, най-вероятно не се дължи на алергична реакция към ваксината, а по скоро на имунен отговор на организма или на имунологична реакция към нестероидни противовъзпалителни средства, приети по повод болка или фебрилитет след приложение на ваксината. Появата на уртикария и ангиоедем >4 часа след приложение на COVID-19 ваксина не е противопоказане на провеждане на втора и последваща доза.


Още по темата: Уртикария - кога причината е алергия

58 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички