google-site-verification=y_dIbcxwrxKk8m9ohYIGX5yzA-AMe7XRwRGqsUgnkgM
  • Медицински център "Искър"

Лечение на хроничната венозна болест според стадия и тежестта

Проф. Андрея Андреев, дм, специалист по съдова хирургия

Записване на час на тел. 0877 58 90 40.


Заболяванията на вените на долните крайници са много разпространени, особено в по-напреднала възраст, но и младите не са пощадени. Често хората търсят в интернет съвети, препоръки за народна медицина, но не бива всичко да се приема лековерно. Наред с някои правилни насоки в медиите понякога се публикуват твърдения, които нямат нищо общо с облекчаването на тези страдания. Като пример ще посоча съвети от рода на “не слизайте по стълби”, “сядайте по 20 мин. с крака над главата”, “яжте смокини, дрожди, вишни, цветен прашец, сурова клюква, пийте отвара от подбел, настойка от конски кестен, бяла акация, медуница”, “разновидност на тромбофлебита е болестта Бюргер”, “важно място при лечението заема физиотерапията”. Обикновено тези твърдения излизат от самозвани лечители, билкари, а журналистите, които нямат медицинско образование или знания, понякога неволно заблуждават болните.


Подобни мнения предизвикват усмивка у специалистите по съдовите заболявания – съдови хирурзи и ангиолози. Наистина е трудно да повярваме, че някой би могъл да държи краката си над главата за по 20 мин. няколко пъти дневно, освен ако не е акробат, а лекуването с билки с недоказан ефект (а и с коя по-напред?) би повлияло единствено по пътя на внушението, известно в медицината като „плацебо”-ефект. Да не говорим, че физиотерапията е забранена при тромбофлебита, че болестта на Бюргер не е венозно заболяване, и че слизането по стълби е само от полза.


Как да различим истината от недоказаните твърдения?


За хората, които добросъвестно търсят помощ за своя проблем, най-трудното е отличат проверените лечебни съвети от тези, за които няма доказателства. Какви са фактите? Истина е, че 30% от населението на европейските държави, също и България, страда от венозни заболявания, а при хората над 50 г. болести на вените се установяват в 50-70%! Това определя страданието като социално-значимо. Промените във венозната система на долните крайници са взаимно свързани, затова специалистите обобщават цялата група заболявания в „Хронична венозна болест” (ХВБ), а нарушенията в нейната функция, в един общ синдром на Хронична Венозна Недостатъчност (ХВН), със съответни алгоритми за диагностика и лечение.


Най-характерното за хроничната венозната болест на долните крайници е това, че тя е хронично страдание, което постоянно прогресира. Лечението винаги е комплексно (комбинация от различни лечебни техники). В най-леките случаи са налице предимно субективни оплаквания от страна на болните – тежест, тъпа болка, парене, напрежение (по-рядко нощни мускулни крампи), появяващи се след продължително стоене в право или седнало положение, особено в края на работния ден. При такива болни често се установяват единични или групирани малки интрадермални венули, значително дилатирани, наричани “телеангиектазии” или “ретикуларни варици”, като първи обективни признаци на венозна недостатъчност.


Лечение на венозната недостатъчност според стадия


В тези начални стадии венозната недостатъчност се лекува предимно неоперативно. Отстраняването на тези телеангиектазии най-често е с козметичен ефект и се извършва чрез склерозираща терапия или модерни лазерни устройства. Подобни процедури, обаче, са приоритет само на опитни съдови хирурзи, ангиолози или дерматолози.


Основен елемент в лечението на ХВН е спазването на определен лечебен режим с периодична “почивка” за венозната система при професии, свързани с продължително стоене в право или седнало положение. Тази “почивка” се изразява в повдигане на краката над нивото на седалището в (полу) седнало положение по “американски” маниер или активно раздвижване (изкачване на стълби и др.) за около 15-20 мин. на всеки 3-4 часа.


Към това се най-често се налага да се прибави целодневно носене на подходящи за целта еластични чорапи до коляното (с компресия в зависимост от венозната недостатъчност и индивидуално определени размери), както и периодично провеждане на лечебен курс (задължителен през лятото) с венотонизиращ медикамент, който най-често е комбинация от пречистени и концентрирани билкови екстракти. В световната практика такъв венотоник с доказани качества е регистрираният у нас детралекс.


В по-напредналите стадии венозната недостатъчност се проявява с поява на големи разширени и нагънати подкожни вени – варикозни вени (варици), които биват няколко вида – свързани с голямата или с малката сафена или отделни венозни „резервоари” от групирани варикозни възли, без връзка със сафените, но често комуникиращи с дълбоката венозна система чрез патологично разширените перфорантни (комуникантни) вени. В напредналите случаи вариците се придружават от оток около глезените, при най-тежките случаи се установяват и пигментирани участъци около вътрешния глезен на болния крак.


Някои отделят вариците от синдрома ХВН под названието „варикозна болест”, но според съвременните схващания това е неправилно. Варикозно изменените повърхностни вени подлежат на оперативно лечение тогава, когато обхващат системите на голямата или малка подкожна вена или образуват големи варикозни “пакети”, защото измененията на венозната структура тук са невъзвратими (клапите им са разрушени) и те не могат за бъдат радикално излекувани по друг начин. Днес на преден план в подобни случаи са различните техники на минимално-инвазивната флебохирургия, като ендоваскуларните аблативни методи и др. Своето място има и склерозиращата вените терапия, ползотворна в ръцете на опитен специалист. За болните, при които интервенционалната (оперативна или мини-инвазивна) намеса, макар и лека, е противопоказана или те отказват операция, остават споменатите възможности за неоперативно лечение.


Не трябва да се забравя, че тежката ХВБ, проявяваща се с напреднала варикоза е прогресиращо заболяване, което изисква доживотно комплексно лечение, поради което при хора под 65г. днес се смята, че прецизно извършената оперативна намеса е за предпочитане. Тук е уместно да отбележим, че оперативната тактика се промени коренно в последните години и само опитни съдови хирурзи, които я владеят, постигат желания оперативен успех. Новите оперативни методи за лечение на варикозата, известни под общото название „безкръвни операции” показват определени предимства по отношение на скъсения следоперативен период и оперативни усложнения, поради което използването им е препоръчително, но само при наличие на индикации.


На последния конгрес на Европейското дружество по съдова хирургия бе оформено консенсусното становище, че само владеещите всички оперативни и диагностични методи съдови хирурзи с необходимия клиничен опит могат да вземат правилното решение за метода на лечение на отделния болен, поради необходимостта от съчетаване на множеството лечебни методи (мултидисциплинарен подход към лечението на болните).


Местното приложение на различни мазила върху разширените вени има определен временен ефект с приятно чувство на охлаждане на кожата съпроводено с вазоконстрикция на разширените венозни съдове, което се възприема от пациентите като облекчение, което не е за пренебрегване. Такива мазила имат спомагателна роля в лечебния комплекс. В този аспект преобладават препарати, съдържащи екстракти от различни билки като конски кестен и др., и особено такива с хепаринова субстанция, проникваща в дълбочина на кожата.


Съществуват и още по-тежки стадии на венозната недостатъчност, при които към разширените вени и отока се прибавят кожни промени като пигментация, атрофия на кожата, екземи и даже венозни язви, които са трудно лечими. Тези болни са нетрудоспособни и се нуждаят от пълно изясняване на характера на заболяването, състоянието на венозната система и възможностите за лечебна намеса. Тези форми на венозната недостатъчност по правило са резултат на прекарана дълбока венозна тромбоза с увреждане на венозните клапи на дълбоките големи вени и венозен рефлукс (с връщане на кръвта обратно), причиняващ високо венозно налягане с последващо нарушаване храненето на тъканите около глезените на болния крак.


Макар и рядко, такива прояви се установяват и при вродени венозни аномалии, чието лечение е много трудно и приоритет само на световно признати експерти. Диагнозата на такива болни понякога налага извършването на функционални проби и даже на инструментални изследвания с джобен Доплер (функционално изследване на вените), с дуплекс-цветен Доплер (образно и функционално изследване) или на рентген с контрастно вещество (флебография).


Лечението на най-тежките форми на ХВН е винаги комплексно, задължително включва венотонизиращи медикаменти, строг режим, постоянно носене на еластичен чорап с подходяща компресия, медикаментозно местно лечение на кожните промени и заздравяване на венозните язви чрез специални превръзки. Не съществува “панацея” за пълното излекуване на такива болни, но професионално проведеното лечение по правило има за резултат заздравяването на язвите, редуциране на оплакванията и частично възстановяване на трудоспособността. За успеха на лечебния комплекс в голяма степен допринася внимателно планираната и прецизно извършена оперативна интервенция (когато е необходима), която е от компетентността на съдов хирург - експерт в тази област.


И така, днес чудеса не стават. Водещата роля на съдовият хирург (ангиолога) при лечението на хроничната венозна болест във всичките и форми е безспорна, макар, че от голяма полза е участието на компетентни кожни лекари, пластични хирурзи и други специалисти.


При доказана венозна недостатъчност с разширени вени, оток, с или без кожни промени и характерните оплаквания се препоръчва целият комплекс от не-оперативни мерки – режим с избягване на продължително стоене в право положение, всякакви топлинни процедури и горещи бани, както и периодично активно раздвижване. Наложително е носене на еластични чорапи с индивидуално дозирана компресия, курс с медикаментозна терапия през летните месеци, всякакъв умерен спорт без вдигане на тежести. В областта на вените може да се прилагат някои мазила за успокояване на кожата. Малките разширени венички са подходящи за лазерна фотокоагулация или склеротерапия, големите варикозни вени – за прецизно извършена оперативна намеса. Наличието на тежки кожни промени с или без венозни язви налагат изясняване на състоянието на венозната система и оперативно лечение при показания, както и целият гореспоменат не-оперативен лечебен комплекс (спазване на режим, носене на еластични чорапи, и периодично медикаментозно лечение). Такива болни често се налага да бъдат трудоустроени поради тяхната инвалидност и с цел спазване на режима.


Може ли да се предпазим от хроничната венозна недостатъчност


Профилактиката на ХВН се изразява в избягване на продължителното стоене прав, носене на еластичен чорапогащник по време на бременността и на еластични чорапи до коляното при хора, обременени по наследственост с разширени вени, редовно спортуване (най-добре плуване или туризъм). Въпреки всичко, при наличието на наследствени фактори в съчетание с професионално обременяване (продавачки, сервитьорки, медицински персонал, стругари и др.) венозната недостатъчност се проявява след 30 г. възраст и постепенно прогресира, което налага своевременна консултация със съдов хирург или ангиолог.