Биологичните терапии – нова възможност за контрол на хроничен риносинуит с носни полипи

Хроничният риносинуит представлява хронично възпаление на носната кухина и околоносните синуси с давност над 12 седмици. Когато заболяването е съпроводено от развитие на носни полипи – доброкачествени разраствания на лигавицата на носа и синусите – клиничното протичане е по-тежко и е свързано със значително влошаване на качеството на живот.

Пациентите най-често съобщават за постоянна назална обструкция (запушване на носа), намалено или напълно загубено обоняние, стичане на секрет към гърлото и чувство за тежест или напрежение в областта на лицето. Нерядко заболяването се съпровожда от хронична кашлица, нарушения на съня, умора и намалена работоспособност.

Връзка с астма и непоносимост към медикаменти

Хроничният риносинуит с носни полипи (CRSwNP) често се асоциира с бронхиална астма и непоносимост към ацетилсалицилова киселина (аспирин) и други нестероидни противовъзпалителни средства. Общият механизъм, който свързва тези заболявания, е т.нар. възпаление тип 2 – специфичен имунологичен процес, който се характеризира  с повишение на еозинофилите в кръвта и лигавицата на горните и долните дихателни пътища, повишено производство на имуноглобулин Е (IgE) и редица възпалителни цитокини.

Именно този тип възпаление е в основата на по-тежкото протичане на заболяването, склонността към рецидиви и недостатъчния контрол при част от пациентите, въпреки провежданото лечение.

Ограничения на конвенционалното лечение

Стандартният терапевтичен подход включва приложение на интраназални кортикостероиди под формата на спрейове. При обостряне могат да бъдат назначени кратки курсове със системни кортикостероиди. При недостатъчен ефект или при напреднало заболяване се обсъжда извършване на ендоскопска хирургия на околоносните синуси.

Въпреки че хирургичното лечение често води до значително подобрение на симптомите, при част от пациентите носните полипи рецидивират, а нарушенията в обонянието остават трайни. При значителен дял от болните заболяването остава недостатъчно контролирано въпреки оптимално проведената конвенционална терапия.

Биологичните терапии – нова възможност за контрол на заболяването

През последните години навлизането на биологичните лекарствени средства промени съществено възможностите за лечение на пациенти с тежък хроничен риносинуит с носни полипи. За разлика от традиционните медикаменти, които потискат възпалението по-общо, биологичните терапии са насочени към конкретни молекули и механизми, участващи във възпалението тип 2.

Чрез блокиране на ключови възпалителни пътища тези медикаменти могат да намалят размера на полипите, да подобрят носното дишане, да възстановят обонянието и да редуцират необходимостта от системни кортикостероиди и повторни хирургични интервенции. При много пациенти се наблюдава и подобрение в контрола на съпътстващата бронхиална астма. 

Какво означава това за пациентите?

При много пациенти клиничното подобрение настъпва още през първите седмици след започване на лечението. Носното дишане се подобрява, обонянието постепенно се възстановява, а необходимостта от системни кортикостероиди намалява. За значителна част от болните възвръщането на способността да усещат аромати и вкусове представлява едно от най-съществените подобрения в ежедневието, което води до осезаемо подобрение на качеството на живот.

Изборът на биологична терапия се извършва от специалист по ушно-носно-гърлени болести и/или клинична алергология след подробна оценка на тежестта на заболяването, предходното лечение и наличието на съпътстващи заболявания. Най-често се прилагат под формата на подкожни инжекции през определени интервали.Биологичните медикаменти не са подходящи за всички пациенти, но при правилно подбрани случаи могат да осигурят дългосрочен контрол на заболяването и отлично качеството на живот.

Перспективи за бъдещето

Научните изследвания в тази област се развиват изключително динамично. Разработват се нови биологични средства, насочени към по-ранни етапи от възпалителната каскада, включително молекули като интерлевкин 33 (IL-33). Паралелно с това се проучват терапевтични подходи, насочени към бактериалния биофилм, който се счита за един от факторите, допринасящи за персистиране на заболяването при част от пациентите.

Очакванията са бъдещите терапевтични стратегии да позволят още по-прецизен и персонализиран подход, основан на индивидуалния възпалителен профил на всеки пациент, с цел постигане на дългосрочен контрол на заболяването и максимално подобряване на качеството на живот.

Автор: Д-р Мариана Мандажиева, алерголог

Може да запишете час при нея на тел.  0877589040  или в Супердок.