Биологични терапии подобряват лечението на хроничен синузит с полипи

Хроничният риносинуит е възпаление на носа и околоносните кухини, което продължава повече от 12 седмици. Когато към него се добавят и носни полипи – меки, доброкачествени образувания в носната кухина – заболяването често протича по-тежко и значително влошава качеството на живот. Много пациенти живеят с постоянно запушен нос, намалено или напълно изгубено обоняние, стичане на секрет към гърлото и чувство за напрежение в лицето. Не са редки и хроничната кашлица, умората и нарушенията на съня.

Д-р Мариана Мандажиева, алерголог, има богат опит в лечението на хроничен синузит с или без полипи. Тя ще напрали пълен преглед, ще назначи необходимите изследвания за точна диагноза и ще предпише необходимото лечение. Може да запишете час на тел.  0877589040  или в Супердок.

Полипите често се комбинират с астма или алергия към лекарства

Особено предизвикателна е формата на хроничен риносинуит с носни полипи (CRSwNP). Тя често се съчетава с бронхиална астма и непоносимост към аспирин и други нестероидни противовъзпалителни средства. Причината за тази връзка се крие в т.нар. възпаление тип 2. Това е специфичен имунен механизъм, при който се активират еозинофили, IgE антитела и редица възпалителни молекули. Именно този тип възпаление стои в основата на по-тежкото протичане, честите рецидиви и недостатъчния контрол при част от пациентите.

Стандартното лечение обикновено започва с капки (спрейове) за нос, които съдържат кортикостероиди. При обостряне се назначават кратки курсове с кортикостероиди за вътрешен прием. При липса на ефект се пристъпва към ендоскопска синусна хирургия. Макар операцията често да носи облекчение, при немалка част от пациентите полипите се появяват отново, а обонянието остава трайно нарушено. Данните показват, че при значителен процент болни заболяването остава лошо контролирано въпреки правилното  лечение.

Биологичните терапии блокират възпалението

През последните години биологичните терапии промениха тази перспектива. Това са съвременни медикаменти, създадени да блокират конкретни молекули, които поддържат възпалението. Вместо да потискат имунната система общо, те действат прецизно върху ключови механизми. Обикновено се прилагат под формата на подкожни инжекции през определен интервал и се назначават при пациенти с тежко, рецидивиращо заболяване.

Сред най-широко използваните лекарства е дупилумаб (лекарствата, които се споменават, са с името на молекулата, , а не търговско наименование върху опаковката – бел. ред.). Той блокира рецептор, чрез който действат две важни възпалителни молекули – IL-4 и IL-13. Клиничните проучвания показват, че лечението води до значително намаляване на полипната маса, подобряване на носната проходимост и възстановяване на обонянието. Освен това намалява нуждата от системни кортикостероиди и подпомага контрола на съпътстващата астма.

Омализумаб е друг утвърден медикамент, който действа чрез неутрализиране на IgE антителата. Интересното е, че той е ефективен не само при пациенти с изразена алергия, но и при такива без класическа атопия, когато IgE участва във възпалителния процес. Лечението води до намаляване на полипите, носът се запушва по-малко.

Меполизумаб и бенрализумаб са насочени към друг ключов елемент – еозинофилите. Те блокират действието на IL-5 или неговия рецептор и по този начин намаляват еозинофилното възпаление. Резултатът е подобрение на симптомите, по-рядко се стига до операция. По-нов препарат е депемокимаб, който се прилага само два пъти годишно и показва обещаващи резултати в големи клинични проучвания.

Какво означава това за пациентите?

Най-често подобрението се усеща още в първите седмици от лечението. Дишането през носа става по-свободно, обонянието започва да се възстановява, а необходимостта от системни кортикостероиди намалява. За много хора именно връщането на способността да усещат миризми и вкусове е най-вълнуващият момент от терапията. Освен това рискът от повторни операции значително се понижава, а качеството на живот осезаемо се подобрява.

Разбира се, биологичните терапии не са подходящи за всеки. Те се препоръчват при пациенти с доказано възпаление тип 2, при рецидив след операция, при честа нужда от системни кортикостероиди или при тежко нарушено качество на живот, особено ако има и съпътстваща астма.

Тези лекарства струват скъпо и заради това преценката дали да се използват се прави внимателно от специалист алерголог.

Разработват се нови лекарства – ето какво да очакваме

Научните изследвания продължават активно. Разработват се нови медикаменти, насочени към още по-ранни етапи на възпалителния процес, като IL-33 и TSLP, както и терапии, които атакуват бактериалния биофилм – фактор, играещ роля при рефрактерните форми на заболяването. Целта е лечението да стане още по-прецизно и персонализирано според индивидуалния възпалителен профил на всеки пациент.