Диабетно стъпало - симптоми и лечение

Диабетното стъпало е усложнение при диабет, свързано с редица болестни изменения на долните крайници и стъпалата. Те се дължат на съдово-дегенеративен синдром и промени в периферната нервна система. Открива се нарушена функция на нервните влакна заради високи стойности на кръвната захар за продължителен период.

В тази статия проф. Андрея Андреев, съдов хирург, прави обзор на най-често задаваните въпроси, свързани с диабетно стъпало. Това е едно от най-тежките усложнения на диабета, което може да се предотврати в някаква степен. Проф. Андреев приема пациенти в МЦ "Искър", като записването става на тел. 0877 58 90 40.

Проф. Андрея Андреев

Кога се развива диабетно стъпало?

Захарната болест е системно заболяване на целия организъм, което ангажира периферните артерии и нерви (микро- и макроангиопатия и полиневропатия). Диабетното стъпало е между най-тежките усложнения, което може да доведе до ампутация. За България няма точна статистика, но в САЩ годишнооколо 5% от диабетиците годишно развиват рани по стъпалата, а при 1% се стига и до ампутация. Затова диабетното стъпало е реална опасност, която трябва да се познава и лекува своевременно.

Кои са основните рискови фактори, които водят до диабетно стъпало?

На първо място това е периферната невропатия. Тя е свързана с изтръпване и загуба на чувствителност на краката. Понякога загубата на чувствителност е пълна - човек може да се нарани, без да разбере. Може в обувката да влезе малко камъче и диабетикът ще ходи върху него цял ден, без да изпита болка, но в крайна сметка да се появи рана.

Кожата на пациентите с диабет тип 2 е суха, триенето и натискът по-лесно я нараняват. Мазоли се появяват по-често. Ако се образуват мехури по стъпалата и те се пукнат, лесно може да се получи инфектирана рана. Такива малки язвички се появяват обикновено там, където пада най-голямата тежест върху стъпалото – в основата на пръстите. Откриват се и отстрани на стъпалата, ако обувките са неудобни.

Най-голям риск при диабетиците представлява периферната съдова болест. Тя е свързана с лошо кръвообращение и увредени периферни кръвоносни съдове – артерии на краката. Заради високата кръвна захар и ранното развитие на атеросклероза, те се стесняват и дори напълно се запушват.

Тютюнопушене, хипертония и висок холестерол са допълнителни рискови фактори. Периферната съдова болест трябва да се диагностицира възможно най-рано и да се лекува, защото тя е главната опасност за тежка ампутация на съответния крайник.

Диабетиците трябва да ходят на съдов хирург, дори да нямат рани или други оплаквания за стъпалата.

Кои са симптомите на диабетно стъпало?

Опитният съдов специалист може да го разпознае още по вида му. При диабетно стъпало без запушване на аргериите при преглед то е розово, топло, сухо, оточно и със запазени артериални пулсации. Често е налице типичната кръгова атонична рана на ходилото.

По- другояче изглежда диабетното стъпало при развитие на съдова (артериална) болест. Стъпалото е студено, има ливидно-червеникаво оцветяване по ръба, което изчезва при повдигане на крайника („пасивна хиперемия”); има атрофична кожа и нокти; по-късно се появяват некрози (гангрени) и/или атонични рани предимно по върха на пръстите; липсва артериален пулс на двете артерии на стъпалото.

Какъв специалист е най-добре да посетим при диабетно стъпало?

Проследяването на диабетиците се извършва от различни специалисти. Ендокринологът следи за общото състояние и лабораторните стойности на кръвта, но за профилактика и проследяване на евентуалните усложнения се налагат консултации с невролог, кардиолог, бъбречен или очен специалист. Увреждането на периферните кръвоносни съдове на краката води до нарушен приток на кръв и развитието на периферна съдова болест, затова при риск от диабетно стъпало необходим специалист е съдовият хирург.

Моят съвет е пациентите да потърсят съдов специалист, без да чакат появата на рани! Има много неща, които може да се направят, за да се предотвратят тежки инфекции и ампутация при диабетно стъпало.

Каква част от диабетиците са засегнати?

При 25% от диабетиците се открива невроисхемично диабетно стъпало. В медицинската литература е възприето названието „невроисхемично диабетно стъпало” като термин по-точно отразяващ комплексната патология на усложнението с водеща роля на запушването на артериите. Ситуацията при тези болни се усложнява от нарушеното снабдяване с кислород (тъканна хипоксемия) в резултат на тежката исхемия, поради артериалните обтурации, дължащи се на прогресираща атеросклероза с последваща атеротромбоза.

Предизвикателството е да се направи точна оценка на артериалната исхемия, тъй като тя се затруднява от калцификацията на артериалните стени при диабетиците. Това може да наруши достоверността на данните при измерване на перифернотоартериално налягане.

Измервания на парциалното налягане на кислорода на гърба на стъпалото или на артериалното налягане в артериите на пръстите могат да помогнат за преценката.

С помощта на огледало диабетиците сами могат да проверяват за рани по ходилата.

Какво следва да се направи?

При невроисхемично диабетно стъпало важна стъпка е извършването на прецизно образно изследване на артериалната система на долните крайници, за може да се оцени възможността за възстановяване на кръвообръщението на исхемичния крайник.

Изследването дава информация дали е възможна артериална реконструкция, както и нейният вид – дълъг автовенозен байпас (дори до стъпалните артерии), пластика на бедрената артерия, ендоскопска дилатация на артериални стенози с или без стентиране, или комбинация от изброените техники. Днес дори най-дългите байпас-операции демонстрират добри късни резултати със спасяване на крайника в над 80% от случаите.

Какво е лечението при диабетно стъпало?

За всички диабетици добрият контрол на кръвната захар е от ключово значение както за профилактиката, така и за лечението на диабетното стъпало. Каква терапия ще се назначи при вече появили се рани по стъпалото, зависи от вида и тежестта на язвата, както и от наличието на инфекция. При повърхностни рани се почиства мъртвата тъкан. Ако раната е дълбока и има признаци на инфекция, може да се стигне до постъпване в болница с назначаване на антибиотично лечение.

Каква е грижата за стъпалата при диабет?

Поддържането на хигиената на краката и особено на стъпалата е много важно. Повечето диабетици имат невропатия, която е свързана с намалена чувствителност. Някои хора може да се набодат, наранят, без да усетят. Затова стъпалата грябва да се оглеждат често дори за миниатюрни ранички.

Трябва да се носят удобни и широки обувки, които не притискат стъпалата и не правят мазоли. Да се спазва стриктна хигиена на ходилата. Ноктите се обработват внимателно без остри инструменти, които могат да наранят кожата. Гъбичните инфекции се лекуват веднага.

Ако вече има рани, не е добре да се стъпва върху тях. Може да се носят специални стелки, в които има изрязана дупка на мястото на язвата. В случай, че язвата не заздравява и е налице увреждане на периферните съдове на краката, непременно трябва да се посети съдов хирург.