Защо е трудна диагнозата хранителна непоносимост

Много модерно в момента е да се говори за хранителна алергия и хранителна непоносимост. Често хората смятат, че това е едно и също състояние, заболяване. Двете има много малко общи неща като симптомите и то част от тях. Разликите са доста повече.

Освен това преди поставяне на диагнозата е необходимо да се изключат редица алергични и гастроинтестинални заболявания, хранителна непоносимост, гастроинтестинални тумори и сериозни заболявания като системната мастоцитоза. Консултацията с алерголог и/или гастроентеролог е задължителна.

Д-р Марияна Мандажиева е специалист по алергология и с дълъг опит в диагностиката на хранителните алергии и непоносимости (записване на час на тел. 0877 58 90 40). Ето какво разказва още тя за приликите и разликите между тези две групи състояния.

Често споменавана хранителна непоносимост е хистаминовата. Към това състояние влизат нежелани реакции към храни, които протичат най-често със симптоми като:

• болки в стомаха;

• балониране (подуване) на корема;

• диария;

• газове;

• рани в устата;

• главоболие.

Притеснени от неясни симптоми, хората изследват хистамина в кръвта и DAO (ензима диаминооксидаза). Не съветвам това да се прави без предварителна консултация със специалист, посочва алергологът.

Отделните признаци може да се проявят по различно време след консумация на определени храни. Хранителната непоносимост много често се бърка или неправилно се означава като хранителна алергия. В хранителната непоносимост участва храносмилателната система, докато в хранителната алергия основен участник е имунната система.

Неалергичната хранителна непоносимост се развива поради дефицит / дефект на специфичен протеин - ензим или транспортер. Тя зависи от обема консумирана храна, провокатор на симптомите. За нея има разработени специфични тестове. Ако човек намали приема на продукта дразнител, това често е достатъчно за облекчаване на симптомите.

При хранителната алергия имунната система участва в механизма на възникване – има реакция между антиген и антитяло. Дори малки дози от съответната храна може да провокира симптомите. Доказва се с тест за алергия и за да не се стига до реакция, е необходим пълен отказ от алергена.

Консерванти и добавки в храните повишават риска от хранителна непоносимост

Хранителната непоносимост обхваща метаболитни състояния в резултат на дефицит на някои ензими. Към тях се отнасят най-често срещаните лактозен и фруктозен дефицит, дефицит на ензима, тойто разгражда хистамина, поет с храната – DAO (диаминооксидаза). Друг тип хранителна непоносимост са фармакологичните реакции към хранителни компоненти като:

• кофеин;

• натриев глутамат;

• салицилати.

Много от тях са химикали, които естествено се срещат в храната, други се внасят допълнително за запазване трайността на храните. Токсичните реакции към храни също спадат към хранителната непоносимост. Такива са хранителните отравяния в резултат на консумация на престояла риба. Нежелани реакции на хранителна непоносимост към консерванти в храната като сулфити и бензоати, се срещат най-често след консумация на вина, бира, сушени плодове и зеленчуци, бутилирани напитки, готови салати, плодови салати, колбаси или туршии. Тези консерванти могат да предизвикат освен стомашно-чревни симптоми, а също така и астматични пристъпи и дори анафилактичен шок.

Кои храни правят най-често реакция?

Много полезни и незаменими храни за някои хора се оказват проблемни. Вгорчават всекидневието им и ги лишават от удовоствия на живота като виното и кафето. Ето кои са най-честите непоносимости и продуктите, които ги провокират:

• лактозна непоносимост - получава се от краве мляко;

• реакция към естествено срещащия се в храните натриев глутамат - симптомите се появяват след консумация на зрели сирена като пармезан, домати и гъби;

• хистаминова непоносимост - след консумация на гъби и шоколад, които са богати на хистамин.

Оплаквания може да възникнат заради билки, подправки, плодове и зеленчуци, съдържащи салицилати, подобни на естествения аспирин. Освен тях и кафето действа на някои хора като дразнител на червата.

Някои от случаите на хранителна непоносимост не могат да бъдат обяснени с настоящите представи за органичните процеси в организма като например хранителните неоносимости при IBS (синдромът на раздразненото черво).

Хранителна непоносимост - “дозата прави отровата”

Диагностиката на хранителната непоносимост е трудна, т.к. е от значение не само субстанцията в храната, но и консумираното количество. В тези случаи е в сила главният принцип в токсикологията “дозата прави отровата”. Тестовете за хранителна алергия като кожноалергични проби, изследване на специфични IgE антитела и IgG aнтитела в тези случаи са безполезни, т.к. не участва имунната система.