Полипи в носа и хроничен синузит – защо възпалението е толкова упорито

Носните полипи са меки, доброкачествени образувания, които се развиват по вътрешната повърхност на носната кухина или синусите. Те не са тумори и обикновено не причиняват болка. Полипите представляват разраснала се и подута лигавица в резултат на имунно възпаление. Най-често те са част от състояние, известно като хроничен риносинуит (синузит) с назални полипоза.

Д-р Мариана Мандажиева, алерголог, има богат опит в лечението на хроничен синузит с или без полипи. Тя ще напрали пълен преглед, ще назначи необходимите изследвания за точна диагноза и ще предпише необходимото лечение. Може да запишете час на тел.  0877589040  или в Супердок.

Малките полипи може да не предизвикат оплаквания дълго време

Когато възпалението напредва те се увеличат по размер, затруднят преминаването на въздуха през носа и нарушат нормалното дрениране на синусите. Това обяснява защо много пациенти се оплакват от усещане за постоянна запушеност, хронична хрема с различен цвят, стичане на секрет от носоглътката (задна хрема), чувство за тежест в областта на челото или лицето, намалено или напълно изчезнало обоняние и дори загуба на вкус. Някои хора съобщават също за главоболие и болка в горната зъбна редица.  Хъркане по време на сън, нарушение  на съня, хронична умора и сънна апнея са най-трудно поносимите усложнения на хроничен риносинуит с носни полипи.

Защо се появяват носните полипи

Точната причина за образуването на носните полипи все още не е напълно изяснена. Предполага се участието на един микробен причините, който много често се открива случайно в носната лигавица, а именно стафилококус ауреус. Полипите са резултат на продължително имунно възпаление на носната лигавица и околоносните кухини - синусите. Това възпаление може да бъде свързано с различни фактори и съпътстващи заболявания – например астма, алергии, чести инфекции на синусите, автоимунни заболявания или някои наследствени заболявания като муковисцидоза. Наличието на случаи на носни полипи в семейството говори за увеличен риск.

Носните полипи могат да се появят във всяка възраст, но началото е най-често във възрастта между 30 и 40 години. Те могат да се развият в различни части на носната кухина или синусите, където лигавицата е подложена на продължително възпаление.

Какво се случва с имунната система при полипи в носа

За да се разбере защо възпалението при това заболяване е толкова упорито, нека видим как работи имунната система. Тя използва малки сигнални молекули, които предават „съобщения“ между нейните клетки. Това определя кога да започне възпалителна реакция, колко силна да бъде тя и кога трябва да се прекрати. В нормални условия тази система работи много точно – възпалението се активира при инфекция и след това постепенно отшумява.

При част от хората с хроничен риносинуит тази регулация не функционира правилно. Сигналите, които поддържат възпалението, остават активни твърде дълго време. Така лигавицата на носа и синусите остава постоянно подута и възпалена. С течение на времето тази хронична реакция може да доведе до образуване на полипи.

Какво означава „тип 2 възпаление“

При много пациенти с носни полипи се наблюдава специфичен вид имунна реакция, известна като тип 2 възпаление. При него определени клетки на имунната система са по-активни и отделят вещества, които поддържат възпалението в лигавицата на носа и синусите.

Този тип възпаление се среща и при други заболявания на дихателните пътища, например алергична астма и алергичен ринит. Затова пациентите с носни полипи нерядко имат астма или други алергични заболявания.

Полезно сравнение: когато „алармата“ на имунната система не се изключва

Един лесен начин да си представим този процес е чрез сравнение с алармена система в дома. Когато има реална опасност, алармата се включва, за да ни предупреди. След като ситуацията се овладее, тя трябва да се изключи. При хроничния риносинуит с полипи обаче тази алармена система става прекалено чувствителна. Тя се активира лесно и продължава да „звъни“ дори когато няма истинска заплаха.

Резултатът е постоянно възпаление, което поддържа подуването на лигавицата и създава условия за образуване на полипи. Ето защо свиването на полипи се оказва трудна задача.

Защо обикновените лекарства за хрема най-често не помагат при носните полипи

Лекарствата, които обикновено използваме при настинка или обикновена хрема, са предназначени главно да облекчат симптомите – да намалят секрецията, да отпушат носа и временно да намалят възпалението.

При хроничното възпаление, което се поддържа от имунната система, тези лекарства са неефективни. Лечението на полипи в носа започва с противовъзпалителни медикаменти, най-често кортикостероиди под формата на назален спрей. В много от случаите, когато се прилагат продължително време, те успяват да контролират растежа на полипите. Ако ефектът не е достатъчен, може да се проведе краткотрайно лечение с кортикостероиди под формата на таблетки или инжекции. В същото време се съблюдава за потенциалните странични ефекти на кортиостероидите.

При част от пациентите с бързо напредваща назална полипоза се налага   оперативно отстраняване на полипите, най-често чрез ендоскопска хирургия, която е по-малко инвазивна и позволява по-бързо възстановяване. Въпреки оптималната хирургична намеса, полипите могат да се появят отново, тъй като основният процес – хроничното възпаление – остава активен.

Добрата новина е, че в последните години се разработват нови терапии, които се целят в механизмите, поддържащи възпалението. Така лечението на полипи е насочено не към симптомите, а към първопричината. Съвременните биологични лекарства се основават на този принцип. Те създават условия за безкръвно премахване на полипите в носа, спират прогресията на имунното тип-2 възпаление и  връщат пациентите към нормален начин на живот.

Снимки: Freepik