Практични съвети от алерголог в сезона на сенната хрема

При сенна хрема лечението не бива да започва едва когато кихането, сърбежът в очите и запушеният нос вече са станали нетърпими. Един от най-важните съвети към хората с поленова алергия е да започнат приема на антихистамин навреме — обикновено една до две седмици преди очаквания старт на поленовия сезон.

Антихистамините са най-често използваните лекарства за облекчаване на симптомите на сенна хрема. Те блокират действието на хистамина — веществото, което организмът отделя при алергична реакция и което стои зад оплаквания като кихане, водниста хрема, сърбеж в носа и очите.

При част от пациентите обаче ефектът от антихистамините може да е недостатъчен. Това често не означава, че лекарството „не действа“, а че се приема неправилно — например започва се твърде късно или се взема само от време на време. За по-добър контрол на симптомите се препоръчва неседативен антихистамин веднъж дневно, редовно, в продължение на 2–3 седмици преди началото на сезона и през целия период на поленово въздействие.

Съвременните антихистамини от ново поколение обикновено не причиняват сънливост, което ги прави по-удобни за ежедневен прием. При по-изразени симптоми ефектът може да се засили, когато антихистаминът се комбинира с ниски дози назални кортикостероидни спрейове, но това трябва да става след консултация с лекар.

Важно е да се знае, че макар антихистамините да са безопасни за повечето хора, някои пациенти трябва да бъдат по-внимателни. Бременни и кърмещи жени, възрастни хора, малки деца, както и пациенти със сърдечни, чернодробни или други съпътстващи заболявания трябва да се консултират с лекар, преди да започнат прием.

Вижте още:

Как да се подготвим за сезона на полените: практически съвети

Поленова алергия или сенна хрема - едно и също ли са?

Как да се спасим от кихане, запушен нос при сенна хрема?

Малък трик с голям ефект: вазелин около ноздрите

Освен лекарствата, има и прости мерки, които могат да намалят контакта с полените. Един от най-лесните съвети е нанасянето на малко количество вазелин около ноздрите. Така част от полените се „улавят“, преди да навлязат в носа и дихателните пътища.

Това не замества лечението, но може да бъде полезна допълнителна мярка, особено в дни с висока концентрация на полени във въздуха.

Още няколко практични съвета помагат за ограничаване на симптомите:

• носете слънчеви очила, маска или шапка с широка периферия, за да намалите контакта на полените с очите и носа;

• след престой навън сменяйте дрехите и не ги оставяйте в спалнята;

• вземайте душ вечер и измивайте косата, защото по нея полепват алергени;

• затваряйте прозорците и вратите при високи нива на полени;

• почиствайте редовно с прахосмукачка и избърсвайте повърхностите с влажна кърпа;

• къпете по-често домашните любимци, защото по козината им също се задържат полени;

• проветрявайте рано сутрин или късно вечер, когато във въздуха обикновено има по-малко полени.

Какво представлява сенната хрема

Сенната хрема е алергична реакция към полени, отделяни при цъфтежа на дървета, треви и билки. Нарича се още алергичен ринит или полиноза. Макар тези частици да са безобидни сами по себе си, имунната система на алергичния човек ги разпознава погрешно като заплаха и реагира прекомерно.

Най-честите симптоми са кихане, водниста хрема, запушен нос, сърбеж в очите, сълзене и дразнене в гърлото. При някои хора оплакванията наподобяват вирусна инфекция — отпадналост, раздразнителност, болки в ставите и общо неразположение. Затова прегледът при алерголог и провеждането на кожни или други изследвания са важни, за да се уточни дали става дума за поленова алергия или настинка.

Кога кои полени са активни

Поленовият сезон става все по-дълъг заради климатичните промени. При по-мека зима първите полени могат да се появят още през януари.

През пролетта най-често дразнят полените на ранноцъфтящите дървета — леска, елша, топола, върба, ясен, бреза, бук, бряст, дъб и бор.

В края на пролетта и през лятото се активират тревните полени, включително от див овес, ръж, пшеница и различни видове треви. Те могат да причиняват симптоми от април до септември.

В края на лятото и началото на есента проблем създават полените на билки и плевели като коприва, живовляк, пелин и амброзия, които могат да се задържат във въздуха до октомври.

Как да ограничим контакта с алергена

При поленова алергия основната цел е да се намали контактът с дразнителя. В дни с високи нива на полени е добре да се избягват паркове, поляни, тревни площи и места с много цъфтящи растения.

Ако знаете към кои полени сте алергични, може да планирате почивката си според техния сезон. В крайбрежните райони и във високите части на планините обикновено има по-малко алергени. При пътуване в чужбина е важно да се има предвид, че поленовите сезони не започват навсякъде по едно и също време — например в скандинавските страни цъфтежът е по-късен в сравнение с Централна и Южна Европа.

За балкона и градината избирайте растения, към които не сте алергични. Ако имате двор и сте чувствителни към тревни полени, поддържайте тревата добре окосена, за да не цъфти и да не отделя прашец.

Защо алергиите зачестяват

Според д-р Мариана Мандажиева, специалист по клинична алергология и УНГ-болести в МЦ „Искър“ в София и в „Аджибадем Сити Клиник Младост“, върху алергичните заболявания влияят много фактори — замърсяване на въздуха, промени в начина на живот, прекомерна употреба на сапуни и дезинфектанти, хранене, микробиом, медикаменти, алкохол и стрес.

Стресът е особено важен фактор, защото може не само да участва в отключването на алергични реакции, но и да влошава вече съществуващи оплаквания. Най-силно това се наблюдава при кожните алергии и астмата.

Най-честите алергични заболявания са алергичен риноконюнктивит, алергична бронхиална астма, атопичен дерматит, хранителни алергии, медикаментозна алергия и алергии към ужилване от пчели и оси.

Може да запишете час при д-р Мандажиева с направление или свободен прием на тел. 0877 58 90 40 или в Супердок.