Може ли да се излекува загубата на обоняние?

Едва когато се случи да загубим обоняние, разбираме, колко важно е то за нас. Понякога се случва временно покрай настинка или инфекция, но при други трае седмици и по-дълго.

Нещо, толкова просто като възприемане на ароматите около нас, се случва като дълъг и сложен процес. Дали ухае на парфюм или печен картоф, разбираме с обонятелния анализатор, разположен в горния заден край на носната кухина. Част от ароматните молекули достигат до него, след това се генерира електрически импулс, който достига до крушовидната зона – структура, разположена в долния край на предната част на мозъка.

Така импулсът попада в обонятелната кора, където се получава самото усещане и различаване на миризмите.  

Д-р Мариана Мандажиева, алерголог

Загубата на обоняние (нарича се аносмия) може да бъде временна, продължителна или трайна, посочва д-р Мариана Мандажиева, алерголог и управител на МЦ "Искър". Дали човек ще успее да се излекува, зависи преди всичко от първопричината. Може ароматните молекули да не достигат до обонятелната зона заради оток или полипи, в други случаи след инфекция, възпаление е увреден обонятелният епител. Възможно е проблемът да засяга нервните пътища и мозъчните центрове. Затова няма едно универсално лечение на аносмията. При някои хора отстраняването на възпалението или механичната пречка (полипи) води до значително подобрение, а при други възстановяването е бавно и непълно. Подходът за лечение е индивидуален.

Диагнозата е първата стъпка към лечението

Първа стъпка е правилната диагноза. Направете консултация с лекар. Човек може да има остатъчно обоняние, което трудно разпознава, или да смята, че е загубил вкуса си, докато всъщност не усеща ароматната част на храната.

Прегледът започва с уточняване кога и как е настъпила промяната: внезапно или постепенно, след инфекция или травма, със или без запушен нос, едностранно или двустранно. Споделете с лекаря, ако имате хронични заболявания, лекарствата, които приемате, контакти с химикали и симптоми като главоболие, нарушения на паметта, тремор или зрителни промени.

Съществуват стандартизирани тестове, които помагат да се разбере дали запушеният нос е например от синузит или е следствие от неврологично заболяване.

Образните изследвания не са необходими при всеки пациент. Компютърна томография на синусите се използва при съмнение за хроничен риносинуит, полипи или друга структурна пречка. Ядрено-магнитен резонанс може да бъде необходим при необяснима, едностранна или прогресираща загуба, при неврологични симптоми или съмнение за увреждане по хода на обонятелните пътища.

Кога обонянието може да се възстанови?

При настинка или друга остра инфекция загубата често се дължи основно на отока и секретите в носа. Когато възпалението премине и въздухът отново достига до обонятелната зона, обонянието обикновено се връща.

По-сложна е поствирусната загуба, включително след COVID-19. При нея носът се отпушва, но обонятелният епител и поддържащите го клетки все още са увредени. Част от пациентите се възстановяват спонтанно, но процесът може да продължи месеци. Понякога при връщането на функцията се появява паросмия – познати миризми се усещат като изгоряло, развалено или химикали.

Основен неинвазивен подход при продължителна поствирусна загуба е обонятелната тренировка. При нея пациентът системно помирисва подбрани аромати и насочва вниманието си към спомена за съответната миризма. Тренировката обичайно продължава поне няколко месеца, а не няколко дни.

Кортикостероидите имат противовъзпалителен ефект, но не са универсално лечение за всяка загуба на обоняние. Ползата им зависи от причината и е най-добре установена при възпаление на носа и синусите, особено при носни полипи.

Заболявания на носа и синусите като причина за загуба на обоняние

Хроничният риносинуит, особено когато е придружен от носни полипи, е сред причините, при които правилното лечение може осезаемо да подобри обонянието. При това заболяване проблемът не е само механичното запушване. Продължителното възпаление може да засегне и самия обонятелен епител и да наруши възстановяването на рецепторните клетки.

Терапията може да включва промивки със солеви разтвори, локални кортикостероиди и лечение на съпътстваща алергия.

При тежък хроничен риносинуит с полипи и т.нар. тип 2 възпаление вече се използват и биологични терапии при подходящо подбрани пациенти. Те въздействат върху определени механизми на възпалението, могат да намалят размера на полипите и при част от пациентите да подобрят значително обонянието. Биологичните медикаменти обаче не са лечение за всяка форма на аносмия (загуба на обоняние), а се прилагат при строго определени показания.

При алергичен ринит обонянието обикновено се подобрява с овладяването на отока и секрецията. Ако загубата е пълна, продължителна или не се повлиява от лечението, трябва да се потърси допълнителна причина, например полипи или хроничен риносинуит.

Анатомични пречки или образувания в носната кухина също могат да блокират достъпа на ароматните молекули до обонятелната зона. В зависимост от причината лечението може да бъде медикаментозно или хирургично. Възстановяването зависи не само от освобождаването на въздушния път, но и от това дали обонятелните клетки са запазени.

Лекарства, токсични вещества и други заболявания

Някои медикаменти, противотуморно лечение, лъчетерапия и излагане на определени химикали могат да нарушат обонянието. Лекарят трябва да прецени дали има ясна времева връзка и дали съответната терапия може безопасно да бъде заменена или коригирана. Медикамент не трябва да се спира самоволно, тъй като рисковете от прекратяването му могат да бъдат по-големи от нарушенията на обонянието.

Обонятелни нарушения се наблюдават и при някои хормонални, метаболитни, хранителни или други системни проблеми. В подобни случаи лечението на основното заболяване или доказания дефицит може да помогне, но само ако той действително е причината за загубата на обоняние.

Неврологични заболявания и стареене

Постепенното отслабване на обонянието може да се наблюдава при болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер и други невродегенеративни заболявания. Ето защо е много важно да се определи дали загубата на обоняние е от такова естество. Съвременните специализирани тестове, които се правят от лекар, могат с голяма точност да определят дали причината е неврологична.

Важно е обаче да се подчертае, че намаленото обоняние само по себе си не означава, че човек има или непременно ще развие Паркинсон или деменция.

При възрастово отслабване на обонянието и при вродена аносмия възможностите за пълно възстановяване са ограничени.

Има лечение, но не едно и също за всички

Загубата на обоняние може да бъде лечима, особено когато е свързана с обратимо възпаление, запушване на носа, полипи или някои поствирусни увреждания. При други причини целта може да бъде частично възстановяване и адаптиране за нуждите на всекидневието.

Най-важната стъпка е точната диагноза чрез специализиран преглед и обективен тест за обоняние. Едва след като се установи дали проблемът е в носа, обонятелния епител, нервните пътища или мозъчната обработка, може да се избере разумно лечение. Потърсете д-р Мариана Мандажиева, алерголог и управител на МЦ "Искър" за преглед, изследвания на обонянието и лечение. Може да запишете час при нея с направление или свободен прием на тел. 0877 58 90 40 или в Супердок.

Снимки: Архив, Magnific