Положителният тест за алергени не означава автоматично, че ще развиете алергия

Алергичните заболявания вече засягат милиони хора по света, а специалистите все по-често срещат случаи, които до преди години са били рядкост. Освен добре познатите алергии към полени, домашен прах или определени храни, днес в клиничната практика навлизат нови алергени, развиват се по-прецизни диагностични методи, а изкуственият интелект започва да намира своето място и в медицината.

Според д-р Мариана Мандажиева, специалист по клинична алергология и УНГ болести, развитието на науката непрекъснато променя начина, по който разбираме и лекуваме алергичните заболявания. В интервю за телевизия Евроком тя коментира темата за алергиите (може да гледате видеото по-долу).

Появяват ли се нови алергени?

По думите на д-р Мандажиева не става дума толкова за напълно нови вещества, колкото за алергени, които постепенно навлизат в различни географски райони или започват да засягат нови групи хора.

Една от причините е все по-интензивната миграция и пътуванията. Когато човек живее продължително време в друга държава, имунната му система се среща с полени, растения и хранителни продукти, които преди не са били част от ежедневната му среда. Така например в България традиционно преобладават алергиите към тревни и брезови полени, но все по-често се установяват сенсибилизация и клинична алергия към полените на маслина и кипарис – растения, характерни за Средиземноморието.

Това обаче не означава автоматично, че човек с алергия към полена на маслина трябва да избягва зехтина. В случая имунната система реагира към полена, а не към самото масло.

Сред сравнително новите алергични синдроми особено внимание привлича алфа-гал синдромът. Той може да се развие след ухапване от определени видове кърлежи и е свързан с алергична реакция към червено месо. За разлика от повечето хранителни алергии, симптомите често се появяват няколко часа след хранене, което значително затруднява поставянето на диагнозата. Състоянието има значение и при някои медицински процедури, ако остане неразпознато.

Положителният тест невинаги означава алергия

Една от най-честите заблуди е, че положителният алергологичен тест автоматично означава заболяване.

Всъщност има хора, при които лабораторните изследвания показват наличие на антитела срещу определен алерген, но те никога не развиват симптоми. Това състояние се нарича сенсибилизация.

С други думи, имунната система е "запомнила" съответното вещество, но това не означава, че ще реагира с кихане, обрив, астматичен пристъп или анафилаксия при всяка среща с него.

Една от големите научни загадки днес е защо при някои хора сенсибилизацията остава безсимптомна, а при други се превръща в клинично изявена алергия. Все повече изследвания са насочени към ролята на различни кофактори, включително състоянието на стомашно-чревния тракт и чревния микробиом.

Учените проучват и дали в бъдеще клетките на имунната памет биха могли да бъдат препрограмирани или селективно отстранени, така че тежките алергични реакции да бъдат предотвратени още в зародиш.

Каква може да бъде ролята на изкуствения интелект?

Изкуственият интелект вече постепенно навлиза и в алергологията, но специалистите предупреждават, че той не трябва да се превръща в заместител на лекаря.

За самите лекари подобни технологии могат да бъдат ценен помощник при обработването на огромното количество нови научни публикации, диагностични алгоритми и клинични препоръки.

За пациентите изкуственият интелект също може да бъде полезен, но по различен начин. Например може да помогне при разчитането на сложни химични наименования в състава на козметични продукти или лекарства и да покаже дали те съдържат вещество, към което човек вече знае, че има алергия.

Освен това може да помогне за по-доброто структуриране на симптомите преди лекарския преглед или да преведе сложната медицинска терминология на по-разбираем език.

Най-важното условие обаче остава едно – изкуственият интелект не трябва да поставя диагнози или да определя лечение. Според д-р Мандажиева най-добрият модел е партньорството между пациент, лекар и изкуствен интелект, при което технологията подпомага, но не заменя медицинската експертиза.

Какво знаем за връзката между микробиома и алергиите?

Една от най-динамично развиващите се области в алергологията е изследването на чревния микробиом.

Все още се проучва как различните бактерии в червата влияят върху начина, по който организмът разпознава хранителните алергени и защо при някои хора се развива алергична реакция, а при други – не.

Въпреки засиления интерес, специалистите не препоръчват пациентите сами да си назначават изследвания на микробиома. Засега резултатите рядко променят терапевтичния подход, а неправилното им тълкуване може да доведе до ненужно безпокойство и излишни разходи. Преди всяко подобно изследване трябва да има ясен отговор на въпроса как получената информация ще повлияе върху лечението.

Защо алергиите стават все по-чести?

По данни, цитирани от д-р Мандажиева, приблизително всеки пети човек страда от някакво алергично заболяване.

Една от основните хипотези е, че съвременният начин на живот постепенно отдалечава хората от естествената среда. Контактът с почвата, растенията, животните и богатото разнообразие от микроорганизми намалява, а именно тези фактори участват в "обучението" на имунната система още от ранна възраст.

Когато този естествен контакт бъде ограничен, имунната система по-лесно започва да реагира срещу иначе безвредни вещества от околната среда.

Може да запишете час при д-р Мандажиева с направление или свободен прием на тел. 0877 58 90 40 или в Супердок.

https://www.youtube.com/watch?v=4Dj0eSxWQio&t=551s

Какво всъщност представлява алергията?

Най-общо казано, алергията представлява погрешна и прекомерна реакция на имунната система към вещества, които за повечето хора са напълно безвредни – полени, домашен прах, определени храни или други фактори от околната среда.

По образното определение на д-р Мандажиева това е своеобразният "сърдит" отговор на една древна имунна система към бързо променящия се свят, в който живеем днес.

Въпреки огромния напредък на науката, много въпроси все още чакат своя отговор. Именно затова алергологията остава една от най-бързо развиващите се медицински специалности, а новите открития дават надежда за още по-прецизна диагностика и по-ефективно лечение през следващите години.

Снимки: Архив, Magnific