Колко често боледуват децата от респираторни инфекции ?

Каква е причината за повтарящите се епизоди? - отговаря алергологът д-р Паола Абаджиева:

Около една трета от ежедневните консултации при педиатъра са тези за oстрите респираторни инфекции. Повечето засягат горните дихателни пътища риносинуити,тонзилити, ларингити, трахеити и по-рядко долните- бронхити, пневмонии. Децата до 5 години могат да имат 6-10 ( а понякога и до 12 според различни известни педиатрични ръководства ) и всичко това е за една година. Повечето са предимно през есента, зимата и обичайно липсват през лятото, протичат леко ( като фебрилитетът не е критерий за тежест и може да е до 72 часа ), самоограничават се, не изискват специално лечение, защото са причинени от вируси.

Бактериите - стрептококи, хемофилис, мораксела или атипичните причиняват предимно бронхити, пневмонии или могат да усложнят макар и рядко вирусните инфекции. Често причинителите остават неидентифицирани. В повечето случаи тези деца растат и се развиват нормално, липсва сериозен подлежащ медицински проблем.Често те са част от по- голям детски колектив - ясли и градини, по-големи семейства, живеят в гъсто населени райони и понякога се и "пасивни пушачи:

В случаите на повтарящи се белодробни инфекции с продължителна кашлица,

"свиркащо" дишане може да се дължи на бронхиална астма, гастроезофагиален рефлукс или много по-редки различни имунни дефицити, белодробни или сърдечни аномалии, чуждо тяло ( особено след внезапна случка на драматично кашляне ). В тези случаи наличието на мокра кашлица с оцветени храчки може да насочи към по- сериозни хронични белодробни заболявания, изискващи навременно разпознаване и лечение.

Зад проявите на повтарящи се отити, риносинуити или увеличена "трета " сливица често се крие чувствителност към инхалаторни или хранителни алергени и по- рядко сериозни вродени и фамилни състояния като муковисцидоза, неактивни защитни структури. Ето защо познаването на семейната анамнеза , клиничното проследяване и необходимите изследвания могат навреме да разкрият тези по-сериозни и редки състояния.

Родителите често питат колко дълга може да е кашлицата, каква е причината, как да помогна ?

Продължителната кашлица е една от 5-те чести причини за посещение на детето при лекар.Тя е обезпокояваща за родителите , но и пречи за спокойния сън на детето, училищните му занимания и активност. По принцип тя е част от симптоматиката на една остра вирусна инфекция на дихателните пътища и може да трае около 3 седмици. Може да се наблюдава и продължителна остра кашлица , както е при пертусис ( т.н. "магарешка"),инфекция с респираторно синцитиален вирус ( постбронхиолитен синдром , атипични инфекции.Тази кашлица е изолирана, липсват други симптоми, децата изглеждат добре , с нормални рентгенови и други изследвания, и спонтанно преминава за период 3-8 седмици ( и рядко 2-6 месеца ), Често тези деца се третират за астма като кашлицата е единствен симптом и не се повлиява от приложеното специфично лечение. Ако една кашлица се повтаря повече от два пъти без да има белези на инфекция и спокойните периоди са къси и понякога се сливат, то тогава е трудно да се разграничи от т.н. персистираща хронична кашлица.

Докато при възрастните за хронична кашлица се приема тази,

която трае повече от 8 седмици, при децата до 14 години се дефинира като кашлица 4 и повече седмици. Уговорката за 4 седмици е с идеята да не се пропуснат сериозни подлежащи заболявания като инхалирано чуждо тяло или развили се бронхиектазии.В тези случаи кашлицата прогресира, има влажен характер с отделяне на оцветени храчки, има и други общи и респираторни симптоми ( нощни кашлични пристъпи, "свирене" на гърдите, нарушено общо състояние ) В тези случаи детайлната история за начало на болестта, първи симптоми, вид на кашлицата- единствен симптом ли е или има други прояви ( нощна кашлица , затруднено носно дишане ,кашлица при хранене и физическо усилие ), какво я обостря, има ли в семейството и други с алергии или респираторени симптоми, ефект от приетото до момента лечение,контакт с домашни любимци, цигарен дим, ще насочи лекаря да определи какъв обем на изследвания трябва да се проведат (рентгенологични ,микробиологични , алергични тестове , имунологични, функционално изследване на белия дроб ), за да потвърди или изключи наличие на развило се по-сериозно страдание.

---

Д-р Паола Абаджиева има дългогодищен опит в наблюдението на деца с алергични заболявания - алергичен ринит, бронхиална астма, атопичен дерматит, хранителна алергия и др. 

Приема в МЦ "Искър" с направление по НЗОК, с осигурител и платено.

Вторник - от 15,30-17,30 часа.