Трудно преглъщате, а храната засяда? Вижте какво е еозонофилен езофагит

Затрудненото преглъщане, засядането на храна в хранопровода понякога са сравнително често срещани. За тези оплаквания може да има различни причини, но една от тях е по-малко известна - еозинофилен езофагит (ЕоЕ).

При възрастни пациенти става дума за eoзинофилно възпаление на хранопровода със смущение в неговата функция. Симптомите - чувство на засядане на храна, затруднение при преглъщане, повръщане, киселини, кашлица и болка зад гръдната кост, ги водят при различни специалисти, често гастроентеролози, пулмолози и кардиолози. Минават години, преди да се установи точната първопричина.

Ако имате подобни оплаквания, вижте интервюто с д-р Мариана Мандажиева, алерголог и управител на МЦ "Искър" (на снимката). Може да запишете преглед при нея на тел. 0877589040, 0876962575 - с направление или свободен прием.

Симптоми, свързани със затруднено преглъщане може да имат различна причина. Например тумори, заболявания на сърдечния мускул, уголемени лимфни възли, нарушения на моториката на хранопровода от органична или психогенна причина. Но може да става дума за еозонофилно възпаление на хранопровода.

Какво представлява еозинофилния езофагит?

Това е сравнително нова диагноза. Еозинофилният езофагит (EoE) е хронично, имунологично причинено възпаление на хранопровода, което се среща по-често при мъже, като пикът е във възрастта между 30 и 50 години. Проучвания показват, че се засягат по-често градските жители и тези на западните страни и страните със студен климат. Терминът Еозинофилен идва от струпвания на еозинофилни гранулоцити (една част от белите кръвни клетки )в стената на хранопровода, които нормално не се срещат там. При заболяването те се откриват в тъканни проби от хранопровода. Функцията на хранопровода да провежда храната от устата към стомаха е нарушена, като в малък процент от случаите еозинофилният езофагит може да доведе до стеснение на хранопровода.

При пациенти с ЕоЕ са по-често срещани алергични заболявания като сенна хрема, астма и атопична екзема, в сравнение с общите данни за населението. Въпреки това не е доказано, че алергичната предразположеност увеличава риска от заболяването. Въпреки че има прилика в симптомите, еозинофилният езофагит не е същото като масово разпознаваемите киселини в стомаха или рефлуксна болест. Възможно е обаче двете може да протичат паралелно.

Кои са основните симптоми на еозинофилен езофагит?

Типични симптоми на заболяването при възрастни са:

• затруднено преглъщане (дисфагия)

• оригване

• стомашни киселини

• засядане на храна ("синдром на стекхаус")

• болка в гърдите, най-често зад гръдната кост

• в по-редки случаи кашлица

• рядко повръщане.

Типични прояви на еозинофилен езофагит при деца са:

• гадене, повръщане

• стомашни киселини

• затруднения при преглъщане

• болка в гърдите

• оригване

• кашлица

• загуба на апетит до отказ от храна

• смущения в растежа.

Кои факторите в основата на заболяването?

Причините за възникване и механизма на заболяването все още не са разгадани напълно. Има доказателства за участие на генетични фактори, както и на фактори от околната среда. Посочват се фактори като преждевременното раждане, раждането посредством цезарово сечение, лечението с антибиотици в много ранна възраст, хранителната алергия. Липсата на среща с полезни микроби от околната среда, основен постулат в хигиенната хипотеза за експанзията на алергични заболявания, е едно от обясненията за изява на ЕоЕ.

По принцип мъжете са по-засегнати от затруднения в преглъщането, отколкото жените. 75 процента от пациентите с EoE са мъже, само 25 процента са жени.

Съществува и по-висок риск от затруднения при преглъщане при хора, които имат анамнеза за алергични заболявания. Около 70 процента от пациентите вече имат алергии, когато са диагностицирани с еозинофилен езофагит. Хранителните алергии са често срещани при децата, докато при възрастните преобладава респираторната алергия, като алергичен риноконюнктивит и астма. Съществува и наследственост при езофагеалната алергия, предава се по-често по майчина линия.

Кои са причините за затрудненото преглъщане?

Първоначално не е било ясно дали става дума за автоимунно заболяване или алергия. Автоимунният произход би бил резултат от вътрешен тригер, докато алергичният би означавал нарушена реакция на имунната система към външен фактор. Еозинофилният езофагит е мултифакторно хронично, алергично, имунно обусловено заболяване, при което изливът на възпалителни медиатори от активираните еозинофили в стената на хранопровода, е причина за оток и стеснение на хранопровода с резултат затруднено преглъщане.

Ръстът при еозинофилния езофагит отговаря на нарастващото разпространение на алергиите в индустриалните страни.

Какъв вид точно е това заболяване?

Еозинофилният езофагит е самостоятелно заболяване, в общността на което се откриват различни клъстери въз основа на имунния механизъм и преобладаващото тъканно възпаление, което не винаги е по типа на познатата IgE-медиирана алергия. За сравнение: При орален алергичен синдром (OAS), IgE-медиирана алергия, например контактът на устната лигавица с ядки може да доведе до остри симптоми като подуване на устната лигавица и чувство на стягане в устата и гърлото.

Това е незабавна алергична реакция тип I. В кръвта на пациента може да се открият специфични IgE антитела към ядки. Подобна е ситуацията и при поленовата алергия. Пациентът реагира незабавно на вече алергизиралите го поленови зърна с кихане, хрема и сърбеж. Това е типична IgE-медиирана алергия. В случай на IgE-медиирани алергии, тригерите често могат да бъдат открити с помощта на класическите тестове за алергия. При езофагита невинаги е така.

Какво се случва в организма тогава?

Все още не е напълно разгадано, кои механизми играят роля при имунното затруднение при преглъщане. Имуноглобулините от клас IgE не изглеждат от централно значение при всички случаи на ЕоЕ. Високи IgE aнтитела заедно с повишени еозинофили в кръвта и множество съпровождащи атопични заболявания като астма, алергичен ринит/риноконюнктивит, атопичен дерматит оформят една подгрупа или клъстер ЕоЕ. Тук имат участие Т лимфоцити и се говори за имунно възпаление тип 2, което е по-благоприятно за лечение. При други пациенти не се откриват специфични IgE aнтитела в серума или в кожата, липсва кръвна еозинофилия, липсват дори тъканни агрегати от еозинофили в стената на хранопровода въпреки наличието на типични симптоми и фамилна обремененост (наличие на други членове със идентични симптоми в рода и семейството).

Тежестта на симптомите и оплакванията сходни ли са при различните пациенти?

Не, различни са. В някои случаи има много леки затруднения с преглъщането, а при други симптомите са много тежки. Те се определят от степента на възпаление и изменение на стената на хранопровода, а именно развитие на фиброза и пръстеновидно стеснение на лумена на хранопровода.

Как се поставя точната диагноза при съмнение за еозинофилен езофагит?

Диагнозата алергия на хранопровода се поставя чрез прецизна анамнеза и ендоскопско изследване на хранопровода с вземане на тъканни проби (биопсии) от няколко места. Наличието на определно количество еозинофили в хистологичния материал потвърждава диагнозата.

Има ли диета, която да облекчи живота на хората с еозинофилен езофагит?

Най-лесно е, ако може да се идентифицират алергенните храни, т.е. онези храни, които причиняват затруднения при преглъщане и други подозрителни за ЕоЕ симптоми. В този случай решението е да извадим от менюто тези храни. Такова изключване служи за диагностични, но и за терапевтични цели. В идеалния случай заболяването ще достигне ремисия.

Практикуват се диети с две, четири и шест храни. С класическата „Диета за елиминиране на 6 храни“, изключително трудна за изпълнение, шестте категории храни, които най-често предизвикват алергии, се елиминират от менюто на пациента:

• Мляко и млечни продукти;

• Пшеница;

• Яйца;

• Ядки;

• Соя;

• Морска храна.

Какви лекарства се използват в хода на терапията?

Както при алергичната астма, симптомите и възпалението могат да бъдат лекувани с локални кортизонови препарати като флутиказон, будезонид, циклезонид, мометазон. Те не се вдишват, а се поглъщат и разгръщат своя ефект локално директно върху повърхността на хранопровода. Затова те почти нямат странични ефекти на кортикостероидите. Това е важно, тъй като EoE трябва да се лекува за дълъг период от време и това не би било оправдано с конвенционалните кортикостероидни препарати с доказани страничните ефекти. С тези лекарства се постига ремисия при около 70 процента от пациентите.

Първият препарат, специално разработен за терапия на EoE и вече одобрен в много страни, е вид разтворима таблетка, която освобождава локално ефективния кортизон като активно вещество. В съвременното лечение на ЕоЕ заслужено място заема и биологичната терапия, таргетни медикаменти, насочени към специфични компоненти и медиатори на имунното възпаление, анти-IgE терапия, анти-еозинофилни медикаменти и други. По тази причина е важно прецизното строго индивидуализирано диагностично определяне на клиничния и имунен тип на всеки случай с еозинофилен езофагит. Навременното и индивидуализирано лечение предотвратява неблагоприятния ход на заболяването и позволява постигане на пълна ремисия.