google-site-verification=y_dIbcxwrxKk8m9ohYIGX5yzA-AMe7XRwRGqsUgnkgM
  • Медицински център "Искър"

Може ли алергията на бременната да се предаде на детето?

Алергията по време на бременност изисква специално внимание и проследяване. В предишно интервю д-р Мариана Мандажиева, алерголог и управител на Медицински център "Искър", обясни как възникват алергиите в този важен период от живота, как влияят хормоните. В тази втора част по темата тя продължава с препоръките към бъдещите майки, които имат диагноза или симптоми, свързани с алергия. Може да запишете час за преглед при д-р Мандажиева на тел. 0877 58 90 40.

Вижте тук първа част на интервюто за алергиите при бременните >>>


Може ли алергията да се обърка с нещо друго?


Всяко алергологично състояние може да бъде погрешно интерпретирана като друго заболяване, например обрив при медикаментозна алергия може да бъде сбъркан с контактна алергия, вирусна инфекция или слънчева алергия. Гестационният ринит (ринит по време на бременността) много лесно може да получи диагноза алергичен ринит. Кашлица при алергичен ринит не е трудно да бъде сметната за остра вирусна инфекция, гастоезофагеален рефлукс или дори астма. Ситуацията по време на бременността се усложнява поради факта, че не е желателно и не е възможно да се провеждат някои тестове като например кожноалергично тестуване и спирометрия (функционално изследване на дишането) в този труден период.


От какво е провокиран анафилактичният шок при бременните жени?


Анафилактичният шок по време на бременност е рядко явление. Плодът е относително протектиран от анафилаксия, т. к. през плацентата не преминават IgE антитела към плода. По време на анафилаксия обаче, бременната жена страда от понижение на кръвното налягане и недостиг на кислород, които могат да се окажат пагубни както за майката, така и за плода.


Алергените, които могат да причинят анафилактичен шок по време на бременност са същите, които действат и преди бременността, а именно, лекарства и хранителни алергени. От лекарствата рискови са най-често антибиотиците и нестероидните противовъзпалителни средства, а от храните - морски дарове, риба, ядки, фъстъци, соя, яйца, мляко и пшеница. Имат значение и допълнителни фактори като умора, недоспиване, висока температура, употреба на алкохол и едновременен прием на храна и лекарство.


Дори кърменето може да е причина за анафилактичен шок. Той се наблюдава много рядко, в първите 1 до 3 дни след раждането в резултат на промяна на нивата на прогестерона. Провокира се от прием на нестероидни противовъзпалителни средства като Аналгин, Аспирин и др. Поради това е добре тези лекарства да се приемат с повишено внимание в този критичен период. Анафилактичният шок по време на бременност се случва най-често при жени страдащи от хранителна алергия, мастоцитоза и тежко протичащи атопични заболявания (астма, алергиен риноконюнктивит в пика на поленовия сезон и тежко протичащ атопичен дерматит).


Какви са Вашите препоръки относно контактната алергия, от която страдат много пациенти? Каква козметика трябва да използва бременната жена, за да елиминира симптомите на контактния дерматит?


Избягване на контакта с вече известни провокиращи контактни алергени и иританти, употребата на по-малко козметика, по-малко ароматни продукти, както за лична хигиена, така и за дома, са съветите за профилактика на контактната алергия. Трябва да добавим и основното средство за превенция и лечение на контактния дерматит - редовната употреба на емолиенти (кремове, млека, балсами) за запазване целостта и липидната мантия на кожата, нанесени веднага след къпане и измиване.

Може ли алергията да бъде профилактирана?


Най-голямо значение за изява на алергичните заболявания се отдава на генетичната предиспозиция, като едновременно комплексни фактори от околната среда модулират генетичния фон и определят шанса за развитие на едно или друго заболяване, както и тежестта на протичане.


Профилактика на алергията означава набор от мерки за по-леко протичане на съществуващите алергични заболявания на майката, а в същото време и намаляване вероятността за сенсибилизация (положителни кожноалергични тестове и специфични антитела към алергени) на детето и впоследствие развитие на алергично заболяване в различен период от живота. Факторите с доказана роля в развитие на алергията, които могат да бъдат профилактирани са тютюнопушенето, консумацията на алкохол, употребата на антиацидни медикаменти (намаляващи секрецията на стомашен сок), рестриктивните диети и недостатъчния контакт с полезни за организма бактерии. Източник на последните са домашните любимци, почвата, големият брой членове в семействата и посещението на детски ясли и градини. Незизменно социалната дистанция и рестрикции в пътуванията ще се отразят отрицателно в тази посока.


Каква е връзката между алергията по време на бременност и отключването на такава у детето след раждане? Има ли някаква зависимост (например атопичен дерматит)?


Подчертаният Тh2 (алергенен) имунен профил по време на бременността при алергичните майки може да повлияе развитието на имунната система на плода. Това допринася за увеличен риск от развитие на алергични заболявания при децата на майки страдащи от алергични заболявания, като атопичен дерматит, алергичен ринит и астма. При жените, в това число бременните с атопичен дерматит, е по-голям ръскът от развитие на хранителна алергия при децата.


Как трябва да се храни бъдещата майка, за да предотврати появата на хранителна непоносимост/алергия у детето си?


Данните показват, че избягването на алергенни храни по време на бременността не намалява риска от развитие на алергични заболявания при децата, а хранителните рестрикции се отразяват отрицателно както на майката, така и на храненето на плода. Не се изисква специална диета на майката по време на бременността. Диетата трябва да бъде добре балансирана и колкото се може по-разнообразна, Оказва се, че антигените приети през устата по време на бременност и кърмене спомагат за изграждане на толеранс при детето. Превантивен ефект по отношение на атопичните заболявания (заболявания с производство на специфични ИгЕ антитела) като алергичен ринит, алергична астма и атопичен дерматит) оказват и добавените към диетата витамин D, витамин Е, пробиотици, риба и ябълки в съчетание с достатъчна физическа активност и пребиваване на открито.


Интервюто е публикувано в сп. Кенгуру