google-site-verification=y_dIbcxwrxKk8m9ohYIGX5yzA-AMe7XRwRGqsUgnkgM Вадене на сливици - кога се налага и как се прави
Търсене
  • Медицински център "Искър"

Вадене на сливици - кога се налага и как се прави

Ваденето на сливици е хирургична манипулация, която се прилага все по-ограничено, но все още има своето място в терапевтичната практика. Показанията за нея стават все по-рестриктивни, като целта е първо да се изчерпат консервативните методи на лечение. Нови, щадящи подходи се прилагат все по-често. Ето какво коментира по някои често задавани от родителите въпроси водещият детски УНГ специалист д-р Любен Попов. (Телефон за записване 0877589040)


Кога се налага ваденето на сливици?


Когато говорим за операции на сливици, обикновено става дума за проблемна трета сливица. Тя е тази, която най-често се налага да бъде оперирана. Световна тенденция е за ограничаване на показанията. Има все повече данни, че те са един важен орган в сложни взаимовръзки с останалото части на тялото, преди всичко с имунната система. Те са т.нар. “имунен периферен митничар” на човешкия организъм и имат основна роля при формирането на имунитета на детето до 7-годишна възраст, който остава за цял живот.


Има случаи, когато ваденето на сливиците е неизбежно или поне е по-доброто лечение. За операция се мисли, когато детето боледува често или сливиците са хронично болни и се превръщат в източник на инфекции.


Европейска тенденция е обаче този вид операции да намаляват. В практиката навлизат нови, по-щадящи хирургични подходи. В Германия например за последните 5 г. операциите на сливици са намалели с една трета като абсолютно число спрямо предходните 5 г. Освен махането на сливиците изцяло - тонзилектомия, съществува друга операция която дълги години беше отхвърляна - тъй наречената тонзилотомия - частично премахване на сливиците, а не на целите. Прави се преди всичко при пациенти със здрави сливици, които обаче са големи. При запазване на част от сливиците се възстановява нормалното дишане на пациента, но в същото време се запазва имунологичната роля на сливиците. Частичното премахване не се прави при хронично болни сливици, защото огнището на инфекция се запазва.


Статистиката на Германия показва, че освен намаляването на абсолютния брой операции с една трета при децата, има увеличение до над 70% на операцията тонзилотомия. Тонзилектомиите - пълното премахване, са едва една трета от общия брой операции. Това е много голяма промяна само за 5 г.


Има ли случаи, в които се махат и третата сливица, и тези в гърлото?


Да, има такива случаи, макар да са малко. Показанията са при много големи и много болни сливици. В детската възраст обикновено се маха или едното, или другото.


Вярно ли е, хората с извадени сливици да боледуват по-често от инфекции на долните дихателните пътища?


Възможно е. Това се наблюдава главно при хората, на които са извадени сливиците в гърлото. Махането само на третата сливица обикновено не води до такъв проблем. Много от хората без сливици в гърлото развиват състояние, известно като хроничен фарингит. Когато ядат сладолед или пият студено, газирано, се получава лека инфекция на гърлото. По задната част на гълтача има множество малки “сливици” - малки лимфоидни струпвания. Те се опитват да компенсират работата на липсващите сливици и така се получава оплакването, което обаче не е истинска инфекция. При махане на сливиците те се опитват да компенсират тяхната функция. Когато човек яде или пие нещо, което дразни, те реагират. Човек усеща болка, дискомфорт. Това е състояние, което няма как да се излекува. Не е тежко усложнение, но е неприятно и влияе на качеството на живот. Рядко се налага прием на антибиотици.


Когато и тези малки сливици не могат да изпълняват функцията си както трябва, при част от хората инфекциите отиват направо към белия дроб. За съжаление, досега решение не е измислено.


Какво представлява самата операция за вадене на сливици?


По отношение на самата операция има много нови неща. Навлязоха поне 4-5 нови технологии за махане на сливиците. Всеки един от тях си има предимства и недостатъци. Целта на новите методи е да намали риска от следоперативни усложнения, които не са малко при този вид операция, макар че отстрани тя изглежда като лека. Следоперативна смъртност не е съвсем ниска, затова такава операция трябва да се обмисли внимателно. След хирургичната намеса има специфичен хранителен и двигателен режим.

0 преглеждания