google-site-verification=y_dIbcxwrxKk8m9ohYIGX5yzA-AMe7XRwRGqsUgnkgM Сенна хрема - диагноза и проследяващи изследвания
  • credoweb
  • White Facebook Icon

© 2019 Всички права запазени  Медицински център Искър.

Търсене
  • Медицински център "Искър"

Сенна хрема - диагноза и проследяващи изследвания

Актуализирано: 8 Авг 2019

Д-р Марияна Мандажиева, алерголог и специалист по УНГ


Популярното понятие сенна хрема е вид алергия. Означава още сезонен алергичен ринит или летен катар. Оплакванията са няблюдават през най-слънчевите месеци на годината - март - септември. Английският лекар Jong Bоstok е описал за първи път заболяването точно преди два века - през 1819 г. Той самият страдал от сенна хрема и смятал, че то засяга най-често хора с “деликатна” конституция. Името "сенна хрема" идва от погрешната представа до тогава, че заболяването се причинява от аромата на сеното. Сега знаем, че свръхактивната имунната система реагира срещу безобидни дразнители, трудно различава опасен от безопасен агент и причинява неприятни симптоми. Алергените в конкретния случай са полени, отделяни от дървесни и тревни растения, храсти и плевели.

Методи за поставяне на диагноза


Сенната хрема (сезонен алергичен риноконюнктивит) протича със засягане на очите и носа. От там идват и симптомите - носът тече и може да е запушен, има серийно кихане, очите са зачервени, смъдят и сълзят. Както в сезона на сенната хрема, така и извън него, може да има сърбеж и дразнене в устата и гърлото. Пациентите съобщават още, че усещат оток в гърлото при консумация на определени плодове, зеленчуци и ядки, най-често лешници, бадеми, ябълки, череши, праскови, кайсии, пъпеш, моркови, домати. Това се дължи на кръстосана алергия между дървесни и тревни полени и определени храни. Макар и рядко, може да се наблюдава затруднено преглъщане, усещане за засядане на храната, гадене и уригване. В тези случаи се касае за рядкото съчетание на еозинофилно възпаление на хранопровода и кръстосана алергия към храни и полени.


Най-често при нелекувана сенна хрема се развива и астма с пристъпен задух, кашлица, стягане в гърдите и нарушен сън.


Списъкът от симптоми е първата стъпка към диагнозата. Следва златният стандарт за диагностика - кожно-алергичното тестуване посредством прик тест (чрез убождане) с алергенни екстракти. По този начин се открива наличието на IgE антитела в кожата срещу специфичните причинители на алергията.


Друго изследване със същата стойност е търсене и откриване на тези специфични антитела в серума (кръвен тест за диагностика на алергия). Прави се при малки деца, при кожни заболявания на мястото на кожното тестуване (предмишница или гръб) и когато е невъзможно да се спре лечението с антинихистамини.


При някои пациенти алергията протича тежко, има припокриване на няколко поленови вида, като оплакванията обхващат два или три сезона (пролет, лято и есен). Симптомите се причиняват от различни алергени, но е важно да се установи, кой от тях е водещ и причинява най-изразени, най-продължителни симптоми.  В тези случаи се налага извършване на молекулярна диагностика за определяне на сенсибилизация към отделни алергенни компоненти. Това е кръвен тест и се прави само в определени лаборатории. Тази диагностика се прилага целенасочено и при кръстосана алергия към храни и полени.

Предимството е, че се изследват много алергени наведнъж - полени, животински алергени, храни, плесени, акари, хлебарки и др., алергията към които може да прилича на поленова алергия. Откриване на алергенния компонент (един или повече) е първата стъпка, преди да се пристъпи към мерки за излекуване на алергията. Такова е лечението с алергенни ваксини или така наречената алерген специфична имунотерапия. 


Изследванията с кожно-алергични и кръвни тестове сами по себе си не са достатъчни за поставяне на диагнозата, което важи за всяко лабораторно изследване.

Пълна кръвна картина, рентгенова снимка на синусите и спирометрия (изследване на въздушния поток при вдишване и издишване с апарат за изследване на дишането) са допълнителни изследвания, които се провеждат при сенна хрема с усложнения и придружаващи заболявания.


По кое време на годината е добре да се правят тестовете

 

Разпространено е мнението, че кожните тестове за алергия трябва да се извършват най-добре извън сезона на полените. Твърдението не е съвсем правилно. Не бива да се отлага и чака до есента когато подозираме определен алерген, но симптоматиката е смесена (пациентът има едновременно алергични симптоми, синузит или вирусна инфекция) и спешно е необходимо адекватно лечение. По този начин се избягва неадекватното, ненужно и продължително лечение, което често се случва при децата.


Скъпите кръвни тестове като молекулярната диагностика, не са наложителни при всички пациенти с алергия. Възможно е в отделни случаи да има само сенсибилизация (положителни тестове без симптоми), както и разминаване между кожните тестове, серумното изследване на специфични IgЕ антитела и молекулярното изследване. Тогава решаващ за точната диагноза е личният опит на специалиста и правилното тълкуване на резултатите и симптомите. Самоназначаването на тези тези тестове без консултация от алерголог, може да доведе до ненужно лечение и диети, излишно безпокойство, тревожност и самовнушение за болест.


Проследяване на ефективността от лечението


Лечението и тълкуването на първоначалните и контролните резултати трябва да се съобразят с много други фактори като съпътстващи заболявания, лекарства, които пациентът приема, фамилната обремененост - наличието на алергични заболявания при родителите, братя, сестри и деца, професия, динамика на работното време, чести пътувания, планирани раждания и бременност и достъп до специализирана алергологична помощ.


Съвременно лечение на сенната хрема - четете тук!

30 преглеждания